От темата „Към Същността на човека - Част 1“ остана въпросът дали е възможно да добием по-конкретна представа за Тъмната Йерархия. Тук ще се опитаме да разкрием нейната дейност на планетата Земя върху съвременните човешки същества чрез религиите. И по-конкретно каква е ролята на Християнската религия?

През последните няколко хиляди години сме свидетели как религиите на монотеизма ни убеждават в Единния Бог - да вярваме, че Бог е един единствен и няма нищо друго освен Него. Свеждането на огромния Космос до един Бог цели ограничаване достъпа на човешките същества до Космоса. (Думата „космос“ не се среща в Библията.)

 

Да изследваме употребата на думите „любов” и „страх” в Библията. Колко пъти и в какъв смисъл са използвани тези думи? (Да уточним своето отношение към тези две думи като емоция: любовта е положително чувство, което е присъщо на Светлата Йерархия, страхът е отрицателно чувство, което свързваме с Тъмната Йерархия.)

 

В Стария Завет на Библията [Библия 1992:] в обем от 1191 страници, думата “любов” е употребена 40 пъти [Конкорданс 2001: 521, Банков 1987: 840]. В Новия Завет [Библия 1992:] в обем от 309 страници, тази дума е употребена 117 пъти [Конкорданс 2001: 521-522, Банков 1987: 840-841].

Получените резултати са представени в Таблица 1:

                                                                                                       
                                                                                                                                   Таблица 1

 

В първите шест точки употребата на думата любов се свързва с Бога. В първите четири точки се използва като любов, която е присъща за Бога. В пета точка се изразява любовта на Бога към хората, а в шеста – любовта на Бога към израелския народ. В Стария Завет от шестте употреби (15%) на думата любов, една трета от тях се отнася за любовта на Бога към израелския народ, т.е. евреите са любимите на Бога, те са богоизбрания народ. В Новия Завет думата любов е употребена 29 пъти (около 25%). Определено любовта на Бога към човешките същества е значително по-силно изразена – нали тава е била и една от целите за идването на Христос? Той донася любовта на човешките същества.

Следващите три точки, от 7 и 8, могат да се обобщят като любов на хората към Бога. В Стария завет това чувство към Бога липсва, а в Новия Завет използването на тази дума е 10 пъти (около 10%) – сравнително скромен резултат, но има съществена промяна. Точка 9 е любов на хората към човешките същества, които са посветили своя живот в служба на Бога.

При точките 10 и 11 употребата на думата “любов” е свързана с междучовешките отношения и заема основно място в Стария Завет - 24 пъти (60%), от които 18 пъти (45%) се отнася за любов между половете, т.е. заложената от Бога програма за запазване на вида. В Новия Завет употребата е 20 пъти (17%) без да не се споменава нито веднъж за междуполовата любов.

Употребата на думата „любов” във вид на неопределена (неадресирана) човешка любов (точка 12) би следвало да се разбира като любов на подсъзнателно равнище, която намира своите прояви в съзнанието на хората. В Стария Завет употребите са 10 (25%), а в Новия Завет бройката нараства на 56 (около 48%). Това би следвало да показва резултатите от мисията на Христос, т.е. с идването на месията Христос на Земята е постигната съществена промяна в начина на мислене при човешките същества към позитивност.

Получените резултатите показват, че в Стария завет на всеки 100 страници думата „любов” е използвана около 3,4 пъти, а в Новия Завет – около 37,9 пъти, т.е. разликата между тях е над десет пъти; на лице е огромна разлика между Стария и Новия Завет. От друга страна е известно, че чрез канонизираните книги, включени в съдържанието на Библията, Бог отправя своето послание към човешките същества. Изводът е, че посланието в Новия Завет, което Бог отправя към хората съществено се отличава от посланието, което се съдържа в Стария завет, т.е. любовта в Новия Завет заема съществено по-голямо място. И това би следвало да се отнася и за цитираните направления на любовта – от Бога към човека, обратно – от човешките същества към Бога и въобще за любовта.

 

Да продължим по същия начин и да видим какво ни показва използването на думата „страх”.

В Стария Завет на Библията [Библия 1992:] в обем от 1191 страници, думата „страх” е употребена 114 пъти [Конкорданс 2001: 993, Банков 1987: 1707-1708]. В Новия Завет [Библия 1992:] в обем от 309 страници, тази дума е употребена 56 пъти [Конкорданс 2001: 993, Банков 1987: 1708].

Резултатите са представени в Таблица 2:

                                                                                                                                   Таблица 2

 

В Стария Завет употребата на думата „страх” в първа точка на Таблица 2 е 48 пъти (около 42%), а в Новия Завет е 5 пъти (около 9%). Би могло да се направи извод, че в Стария Завет Бог се свързва преди всичко с понятието „страх”, човешките същества се страхуват от Него. Това проличава и в точка 2 от Таблица 2 - само в Стария Завет Бог изисква „служене със страх”.

Точка 3 разкрива страха на другите хора от иудеите и от израелските царе. В Стария Завет на пет места е зафиксиран този страх, а в Новия Завет – на 3.

Употребата на думата „страх” във вид на неопределен (неадресиран) човешки страх (точка 4) по същия начин разглеждаме като страх на подсъзнателно равнище, който намира своите прояви в съзнанието на хората. В Стария Завет употребите са 60 (около 53%), а в Новия Завет бройката е 48 (около 86%). Това би следвало да показва, че резултатът от мисията на Христос по отношение на преодоляване на страха има непълно въздействие върху хората, тъй като чувството на страх продължава да има съществено влияние .

Получените резултатите показват, че в Стария завет на всеки 100 страници думата „страх” е използвана около 9,6 пъти, а в Новия Завет – около 18,1 пъти, т.е. подсъзнателното чувство на страх в Новия Завет се е увеличило.

 

Да обобщим получените резултати.

От Таблица 1 (точки 1 - 4) се вижда, че в Стария Завет думата „любов” не се използва в смисъл на присъща за Бога, докато в Новия Завет тя е употребена 28 пъти.

Ако разгледаме отношението на хората към Бога, можем да констатираме, че в Стария Завет употребата на думата “любов”, в смисъл на любов на хората към Бога”, липсва (Таблица 1). А в Новия Завет понятието „любов към Бога”, „любов към Христос” е  употребено общо 10 пъти.

В Стария Завет думата „страх” се свързва с Бога, чрез словосъчетанието „страх от Бога”,  общо 49 пъти (точки 1 и 2, Таблица 2). За сметка на това в Новия Завет в този смисъл тази дума е употребена само 5 пъти (на порядък по-малко).

Може да се констатира, че липсва употреба на понятието „любов” към иудеи, към израелски царе (Таблица 1), докато изразът „страх от иудеи, от израелски царе” присъства и в Стария (5 пъти), и в Новия Завет (3 пъти) (Таблица 2).

Неопределеният страх властва върху хората и в Стария и в Новия Завет. За сметка на това неопределената любов бележи рязко увеличаване в прехода от Стария към Новия Завет.

 

Извод:

Употребата на думите „любов“ и „страх“ в Библията разкрива същностната разлика между Бога от Стария Завет и Бога от Новия Завет - Богът от Стария Завет е свързан с Тъмната Йерархия, а Богът от Новия Завет принадлежи към Светлата Йерархия.

 

Заключение

Общественият живот на съвременните човешки същества е организиран по Стария Завет. Естествено може да се дискутира при такава постановка, но ние ще се ограничим чрез възприетия модел – любов, страх.

Ако анализираме съвременното отношение на хората към понятието „любов“ не е трудно да забележим, че тя е насочена преди всичко към другия пол. В обществения живот не се забелязва „Любов към Бога“, „Любов към Космоса“.

Насажда се непрекъснато страх и негативизъм, върхът на които се постигна с така нар. Пандемия. Цел? – производство на отрицателна енергия, с която се захранва Тъмната Йерархия. Ако човешките същества престанат да произвеждат отрицателна енертия, Тъмната Йерархия престава да съществува на планетата Земя. Ако ние, българите, престанем да произвеждаме отрицателна енергия, силата на Тъмната Йерархия върху нас отслабва и това ще ни позволи да ,e.rhrпостигнем Единение.

Тук възникват нови въпроси...

 

----------  

Банков 1987: Банков, Стефан. Славянски и библейски конкорданс и енциклопедия. 1987.

Библия 1992: Библия. София, Св. Синод на Българската църква, 1992.

Конкорданс 2001: Пълен библейски конкорданс на ревизираното издание на Библията 2000 г. София, Нов човек, 2001.