Тоя шибан живот пак се пъха в леглото ми,
 най-нахално ме щипе с мръсните лапи,
сипва сладък арсеник в кафето ми
и докато се бръсна, ме порязва жестоко.
Вън валят подлост и безразличие,
проститутки минават и ме учат на непорочно зачатие,
дрипав просяк ми иска едно левче,
а пък грозен тлъст депутат ме застига с ферарито си.
Тоя скапан живот вони и осмърдява вселената,
две звезди си запушват носа и повръщат,
кльощав дилър ми предлага от дрогата си,
но от нея няма да стана по-истински.
Тъпа ярост пак ме стиска за топките,
грозно дращи по мен овчедушие,
аз съм празен, и смешен, и жалък.
Тоя мръсен живот пак жестоко ме чука,
капе гной от дълбоките рани,
но, изпсувал на майка света, още дишам.
И вървя - напред, нагоре, на майната си.

Той е като вой, като рев с издрано гърло от преглътнати стъкла и пирони....
Той е като химн на безизходицата...
и е истински като оцеляла клетва сред молитвите за почесване по гърба!

не нарочни рими и търсени шокиращи метафори
а дълбок говор на смисъла
крещене,
в което истината не робува на формата

толкова и разбират...
сигурно е онзи който грозно ме напомпа...
явленията са навсякъде

много ти благодаря!