Интеграцията?!

Темата за интеграцията на малцинствените общности стана особено актуална с така нар. „мигранти“. Изказват се различни и противоречиви мнения, но никое от тях не достига до същността на проблема. Тук ще се опитаме да разкрием една от страните тази същност.

Самият проблем е много стар, няма да разглеждаме нeговото развитие, а ще започнем от близкото минало.

Диалектическият материализъм утвърждаваше, че същността на човека е социална. Чрез цитати главно на Маркс и Ленин се доказваше социалната същност на човека. Цитираше се още Джон Лок и свързвания с него израз: „Tabula rasa“, т.е. човекът се ражда като „чиста дъска“, след което започва да се пише върху нея чрез неговото образование.

В какво се състоеше основният смисъл на версията за социалната същност на човека по време на социализма – чрез социалното въздействие: възпитание, обучение и др., да бъде създаден „комунистическият човек“. Този версия претърпя провал след  70 години социалистическа власт в СССР и 45 години в България.

Какво представлява прокламираната в Европа „интеграция“? - Отново чрез социално въздействие мигрантите да бъдат „интегрирани“ към Западната култура. Водеща в това отношение е Германия. Но ако погледнем какво стана с „гастарбайтерите“ не е трудно да се убедим, че основната част от тях се затвориха в общности с порядки, които съществено се отличават от общоприетите за германците ценности. Т.е. повтаря се отново познатата ни версия на диалектическия материализъм при социализма за преобразуване същността на човека чрез социално въздействие.

Можем да посочим някои примери от България. - Например „интеграцията“ на циганите. Тя не се състоя по време на „социализма“ въпреки редицата социални отстъпки за тази общност. А през последните 26 години въпреки новото наименование – „роми“, отношенията между българи и цигани в някои отношения даже се изостриха. Ще цитиам мисълта на един от „ромските“ лидери – „Циганите не желаят да се интегрират“.

Все пак е необходимо да отбележим, че социалното въздействие е много мощно средство за въздействие върху хората. Тук важи правилото: една лъжа повторена хиляди пъти започва да изглежда като истина (но тя никога не може да стане истинна). Като пример можем да посочим „турците“ в България. За стотина години българските управници „превърнаха“ българите,  приели исляма в „турци“; тези хора бяха изкуствено отблъснати, поради което те се затвориха в отделна от българите общност.

Още един пример: настъплението на грубия материализъм, особено през последните 26 години подкрепян от медиите, създаде много проблеми на българите; най-уязвими се оказаха децата, които поради липса на житейски опит приемат безусловно медийната пропаганда.

А същността на човека не е възможно да бъде променена чрез социални средства. Рано или късно същността на човека и в частност същността на българите, ще прояви своята сила. Защото същността на човека е несъизмеримо по-сложна за възможностите на човека да я осмисли и още по-малко да я промени.

А изходът? – При всяка ситуация има безброй възможни решения; проблемът е кой към какво решение се стреми.