Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2013 09:47 - Към Същността на човека
Автор: vasiltomov Категория: Други   
Прочетен: 541 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 19.11.2013 19:41


   Ние, съвременните човешки съществата от вида Хомо сапиенс, сме космически същества и принадлежим към Космоса. Аргументи:

   Според съвременната наука Големият взрив е възникнал преди около 13-14 милиарда години, а видът Хомо сапиенс се е появил преди около 150 хил. години. За нашето съзнание тези цифри са твърде несъпоставими. В подобен случай се прави следното: големите цифри 13-14 милиарда се приравняват към 24 часа и се изчислява каква част от тях съставляват тези 150 хил. години. Отговорът е: 1 секунда! А появата на съвременната наука преди няколко столетия е само няколко милисекунди! И тази „съвременна наука" с пренебрежително малко време на съществуване спрямо космическото, утвърждава, че няма доказателства за съществуване на извънземен разум.

 

   Абсурдността на такова твърдение може да се осмисли и по следния начин: съгласно съвременната наука в продължение на около 9 милиарда години след Големия взрив Космосът съществува във вид на неорганична материя, т. е. не еволюира. Преди около 4-5 милиарда години възниква една звезда – Слънце. В процеса на нейното развитие се появява планета Земя и на тази планета в продължение на около 4 милиарда години се осъществява еволюция от едноклетъчните до вида Хомо сапиенс – връх в еволюцията. И еволюцията „спира” – защото ако не е „спряла”, съвременната наука би следвало да изследва какъв ще е следващият вид след Хомо сапиенс. Защото елементите на бъдещото разумно същество би следвало да съществуват в съвременния човек, както генната организация е присъща за всички видове от едноклетъчните до човека като непрекъснат еволюционен процес.

 

   Още един „научен” парадокс: според съвременната наука човекът е „създаден” от Природата на принципа на случайността и самоорганизацията. От позицията на Системния подход се е формирала поредица от системи: на неорганичната материя,  на растителния мир, на животинския мир и на човешкото общество. Общоприето е, че всяка следваща система е по-сложна от предидущите. Следователно, след като първоначално е съществува само системата „неорганична материя”, то тя е създала растенията (по-висша  система) и така нататък до човека. А от позицията на Системния подход по-висшата система създава по-низшата като подситема, т. е. не е възможно по-низшата система да създаде по-висша система.

 

   От друга страна, съвременният човек действа като работоподобно същество – съзнанието на съвременния човек е ограничено в рамката на тримерното пространство и линейното време; то е откъснато от Космическите процеси. Най-характерната особеност на робота е: той е създаден по определена програма, която ограничава неговите действия. Роботът пренебрегва всичко, което е извън границите на тази програма като несъществуващо. Например, с каква лекота съвременната наука отрича съществуването на разумен космос, само защото той не се вмества в нейната материалистична парадигма. Още нещо: можем да наблюдаваме как в процеса на развитието на човека от неговото раждане през годините се осъществява последователно превключване на програми, които осигуряват неговото съществуване.

   Тук възникват редица въпроси: кой и как е осъществил това ограничение, кога, с каква цел и др.?

 

   Въпреки ограничеността на нашата човешка разумност, в процеса на еволюцията ние достигаме до нива, които ни позволяват да осмислим (приемем) обективното съществуване на Космоса и да формулираме някои негови основни параметри като Система: Космосът е изключително сложна, обективно съществуваща (независима от човешкото съзнание), йерархично организирана, многомерна, холограмна… Система.

   Произтичат редица следствия:

- планетата Земя и човекът са неделима част от Космоса;

- ние, човешките същества, сме създадени от Космоса и в този процес на създаване са взели участие различни нива от Космическата Йерархия;

- човешкото същество се намира на най-ниско еволюционно ниво на разумност в Космическата Йерархия;

- процесите на планетата Земя като част от Космоса по същество са космически, но нашето съзнание ги възприема субективно на тримерно ниво като земни. Следователно, всяко човешко знание, както и всяко индивидуално/лично мнение, по същество е опит за обяснение на Космическата многомерност чрез земната тримерност, поради което то е частично, ограничено субективно. Защото не е възможно многомерността да бъде сведена до тримерността. И всеки изследовател е в състояние да се докосне само до определена страна на многомерността. Същото се отнася и при преобразуване (превода) на времето от Космическата многомерност към земното линейно време, т.е. то също има субективен характер;

- човешкото същество е отговорно преди всичко пред Космическите Закономерности, защото земните закони само частично отразяват космическата многомерност. Освен това те са в зависимост от нивото на развитие на човешката общност и т. н.

     

   Ако обвържем настоящата тема с първата, можем да направим следните изводи:

   1. Над земната Система като надсистема съществува йерархично организирана космическа СИСТЕМА.

   2. СИСТЕМАТА не разполага с капитали/пари; с капитали/пари разполага Системата. Следователно парите са средство, с помощта на което Системата управлява/манипулира човешките същества.



Тагове:   система,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apollon - Интересно защо сме толкова приз...
02.02.2015 17:49
Интересно защо сме толкова призързани към смъртта, към пръстта и към земята - нещо като носталгия. В Библията най-добрите иносказателни филоософи твърдят по безспорния авторитет на стихотворната истина, че човек е създаден от кал. Звучи почти като епитафия. След това вариациите продължават - човек е космическо същество, което обаче не може да лети. То е голо и босо. Няма къде да върви освен при двурогия си господар, който го третира за всяка дейност като свой агнец.
Никой не твърди, че човек е светлина, още по-малко твърде, че човека е плод на слънцето, защото какъв плод може да е този, който изгаря от своята утроба. И кой-би се осмелил да твърди, че човек е свелинно същество, когато съществуват толкова много пълни с мрак Бейкънови пещери, където той умело и конфортно се крие и остава в плен до края на живота си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vasiltomov
Категория: Други
Прочетен: 8114
Постинги: 4
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930