Прочетен: 1618 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2013 11:51
Партийно-политическата система
Да се опитаме да осмислим партийно-политическата система чрез пример: можем да формулираме всички позитивни човешки добродетели и въжделения. Да си ги представим във вид на кръг. Какво правят партиите? Всяка една от тях си „отрязва сегмент от кръга”, абсолютизира съответните човешки качества като най-важни и най-висши, вкарва ги в своята програма/платформа и ги използва като лозунг, девиз и др. Обаче същото прави и всяка друга партия. (Обикновено има известно припокриване.)
За да изглежда по-привлекателна за обикновените хора, партийно-политическата система използва известни човешки понятия като „република – монархия”, „ляво - дясно”, свързва своята идеология със цвят - „червен, син, жълт” и др., подлъгва хората с титли,облаги и др.
Коя партия надделява в това съперничество? – тази, която разполага с достатъчно големи парични ресурси, за да владее медиите и институциите, и да формира общественото мнение в необходимото й направление.
Партийно-политическата система проявява гъвкавост и изобретателност. Тя е успяла да надживее всички известни ни епохи и формации. В това число и така наречените „капитализъм”, „социализъм”, „демокрация” и т. н., между които няма същностна разлика.
Още тук се очертава основната характеристика на партийно-политическата система – тя разделя хората и ги противопоставя.
Политикът
Политикът е активната, представителната фигура при партийно-политическата система. Какво представлява този „политик”? В човешката общност се използва понятието „специалист” за хората, които са постигнали определени резултати в своята област. Известни са добри специалисти във всички области на науката, техниката, изкуството, културата и др. А какъв специалист е политикът? Политикът би следвало да е специалист в областта на управлението, защото той взема твърде отговорни решения. Но той не е такъв. Фактически „специализацията” му се изразява като добър оратор, манипулатор, демагог. Политикът владее до съвършенство интригата; притежава огромно Его и чувство за превъзходство над всички останали; готов е да се съюзи с всеки, който би спомогнал за постигане на неговите стремежи; не подбира средства за осъществяване на своите цели; обикновено той е проводник на всякакви интереси. Политикът спазва най-важното правило в политиката : липсата на правила.
Естествено е в политиката да попадат и хора с чисти помисли и благородни намерения – самата система се старае да избута на преден план известни авторитетни личности, чрез които да легитимира дейността си. Те много бързо се сблъскат с „реалността” и са принудени решават: или да останат верни на себе си и да бъдат изритани от системата или да приемат „правилата на играта” и да станат както другите.
Част от хората се подвеждат по обещанията и фразеологията на политика (партията), започват да му вярват и да го поддържат. Обикновено тази вяра се поддържа чрез масирана пропаганда. (По същество тази вяра наподобява вярата на религията в бог.)
Успелият „политик” издига престижа на своята партия. Когато съответната партия получи относително най-голямо обществено влияние, тя става „управляваща”. И тогава политикът заема полагащото му се „отговорно” място в управленската йерархия. И колкото политикът е заемал по-високо място в партийната йерархия, толкова по-висока позиция му се „полага”. И съответно получава по-големи блага. От тук произтича целта на политика - издигане в партийната йерархия, с цел получаване на по-висока позиция в управленската йерархия и повече облаги.
Отговорност.
Обикновено политикът носи „политическа отговорност”, която се размива чрез така наречената „колективната отговорност”. Станахме свидетели как политиците правят големи „гафове”. Съответният политик заявява, че поема „политическа отговорност”, но не се помръдва от мястото си. (При всички останали хора всеки понася съответната административна или наказателна отговорност. Как се казваше? – За кокошка няма прошка, за милион няма закон!)
А ето и мисълта на Алберт Айнщайн: "...всички политически ръководители би трябвало собствено да са патологични случаи, тъй като нормален човек не би могъл да поеме толкова голяма отговорност..."
Кой кой е в България?
След 1989 г. парите на българите и създаденото от българите, бяха „приватизирани”, т. е. разграбени. Появиха се така наречените „олигарси”. От това произтичат поне три извода:
- в България няма бедни българи - има ограбени българи;
- всеки, който е участвал в „управлението” (разграбването) на България е могъл да се задържи във властта само ако се е съобразявал с интересите на въпросните „олигарси”;
- така наречената „български политическа класа” през цялото време на „прехода” е „управлявала” в интерес на „олигарсите”.
А какво представляват нашите съвременни политици/управници и целият „политическия елит”? Всеки от тях се кълне в името на народа, говори от името на народа, но всички заедно доведоха народа ни до просешка тояга.
Извод
Партийно-политическата система като цяло и политикът в частност, са вредни за човешките същества, защото разделят хората по „партиен принцип” и ги противопоставят - добре познатия принцип „разделяй и владей”. В същото време се отклонява мисленето на хората от насъщните им проблеми. Но партийно-политическата система е само видимата страна, явлението, фасадата, лицето, маската, зад която се крие цялата йерархия на Системата; тя е неделима част от Системата.
(Виж повече: http://www.za-balgarite.com/2.1.5.%20Vestnik-br.5.html)
Фрагмент от "Теория на психичните п...
Почина сенсей Констатин Божилов - бащата...
Ако се свържат двете теми се вижда, че политиците работят неоткрито и предоставят на хората само тази част от своята дейност, която те сметнат за необходимо.
http://vasiltomov.blog/drugi/2019/06/25/kym-syshtnostta-na-choveka-chast-1.1663077